На буквално ниво стихотворението изобразява ярко сцената на кавалерийски войници, които яздят коне през река, а конете им галопират през водата. Звуците на гърмежи и барабани, тропотът на конски копита и виковете на мъжете създават усещане за неотложност и вълнение.
Стихотворението обаче надхвърля простото описание. Превръща се в метафора за несломимия дух на човешкото сърце пред лицето на несгодите. Преминаването на реката символизира предизвикателствата и препятствията, които отделните хора и обществата трябва да преодолеят, докато кавалерията служи като метафора за устойчивост, решителност и единство в преследването на обща цел.
Поемата възхвалява другарството, лоялността и саможертвата на войниците, докато те рискуват живота си заедно в стремежа си към победа. Уитман улавя суровите емоции и преживявания от войната, отдавайки почит на храбростта и упоритостта на участниците в битки и конфликти.
Но стихотворението също така подчертава цената и последствията от подобни ангажименти. Уитман не се свени да изобразява насилието и потенциалната трагедия на войната, като предполага, че дори в колективния си стремеж към победа, индивидите плащат лична цена в процеса.
Отвъд историческата си обстановка по време на Американската гражданска война, „Кавалерия, пресичаща Форд“ е свидетелство за универсалния човешки опит за изправяне на предизвикателства, преодоляване на препятствия и демонстриране на устойчивост и смелост във времена на раздори и несигурност.