През очите на дете светът изглежда като вълшебно място, изпълнено с чудо и очарование. Поетът подчертава, че децата имат вродена способност да учат възрастните на ценни уроци за живота, напомняйки ни да ценим простите удоволствия и да подхождаме към света с ново чувство на страхопочитание и любопитство.
Лонгфелоу подчертава и ролята на децата в оформянето на обществото. Той предполага, че децата са „стрелите“, които носят надеждите и мечтите на бъдещите поколения. Като подхранват и култивират своите таланти и креативност, възрастните имат отговорността да осигурят по-добър свят за децата на утрешния ден.
Идеята, че децата са източникът на бъдещия прогрес и обществената трансформация, е повтарящ се мотив в поемата.
Като цяло, „Деца“ празнува невинността, мъдростта и потенциала, които младите хора внасят в живота ни, напомняйки ни колко е важно да насърчаваме техния растеж и развитие за едно по-ярко и по-състрадателно общество.