Славата на Шекспир почива предимно на неговите пьеси, а не на стиховете му. Въпреки че е написал прославени нарративни поеми (Венус и Адонис, Изсилването на Лукреция) и 154 сонетове, то драми като Хамлет, Ромео и Джулиета, Макбет, Крал Лир и Отело са закрепили репутацията му като върховен английски драматург.
Поемите му донесоха ранно литературно признание (особено Венус и Адонис, бестселър през 1593 г.), но пьесите – извеждани, публикувани, цитирани, адаптирани и изучавани глобално за 400+ години – са двигателят на неговото безсмъртие. Никое единично стихотворение не го „направи“ известен; театралният канон го стори.