* Оксиморон: „Човекът, когото уби“ е оксиморон, тъй като съчетава два привидно противоречиви термина:„човек“ и „убит“.
* Персонификация: Стихотворението олицетворява смъртта като "враг", който се "бори" с убития от него човек.
* Алитерация: Стихотворението използва алитерация, за да създаде усещане за ритъм и поток. Например, редът „The foe of all of us“ използва алитеративния звук на „f“, за да създаде усещане за неотложност и предчувствие.
* Асонанс: Стихотворението използва асонанс, за да създаде усещане за музикалност. Например редът „Той мислеше, че ще „изброи, както направих аз, за заклинание““ използва асонантния звук на „i“, за да създаде чувство на копнеж и съжаление.
Това са само няколко примера за фигурите на речта, използвани в „Човекът, когото уби“. Използването на тези средства от Харди помага да се създаде стихотворение, което е едновременно силно и вълнуващо и което предава силно усещане за трагедията и безсмислието на войната.