Стихотворението улавя сетивните детайли на обстановката, включително сладкия аромат на току-що окосена трева, бръмчащия звук на коса и нежното шумолене на листата. Линд използва персонификация, за да вдъхне коса на косача с човешки качества, тъй като тя „се люлее с песен“.
Докато косачът продължава задачата си, стихотворението изследва идеята за ритъм и повторение. Ритмичното движение на косене се превръща в метафора за циклите на живота, като тревата представлява растеж и обновяване. Линд прави паралели между работата на косачката и течението на времето, като предполага, че дори сред рутинните задачи може да се открие красота и значимост.
Стихотворението завършва с размисъл на косача върху неговия занаят, докато той се възхищава на трансформацията на тревата под неговите грижи. Той се гордее с работата си и намира удовлетворение в простия акт на косене, виждайки го като форма на артистично изразяване.
Като цяло „Косачката“ възхвалява красотата на природата, достойнството на труда и трансформиращата сила на човешките усилия, използвайки образите на самотна фигура, ангажирана с привидно светска задача, за да изследва по-дълбоки теми от живота и творчеството.