„Косарът“ улавя самотен фигура, кося трава с коса на златен лятен следобед. Линд възнася ежедневното:
Косарът се гордее с ремесла си, виждайки превърнатия лон като артистично изражение. Поемата празнува достойнството на труда, красотата на природата и тихата значимост на рутинната работа. В един прост акт Линд намира микрокосмос на творчество и време.