Разпространено е погрешното убеждение, че Шекспир запазва ямбичния петамитър за благородните герои и проза за простия народ. Реалността е по-нюансирана – и по-интересна.
Ямбичният петамитър беше стандартната стихова форма за всичко драматично поезия в ерата на Шекспир, независимо от статута на героя. Кралове, шутове, влюбени и грободелци говорят на ямбичен петамитър, когато сцената изисква стих. Разликата не е в метъра – тя е в стих срещу проза.
Грободелникът в Хамлет говори проза, докато се шегува, но превключва на стих за своите философски размишления. Механиците в Санjonsна нощна мечта говорят проза – докато не извеждат своята пiesa-в-пiesa, когато приемат смешно лош стих. Дори Фолстаф, най-големият говорител на проза, превключва на стих в моменти на неочаквана нежност.
Разликата стих/проза е драматичен инструмент, а не класови маркер. Шекспир я използва за да сигнализира смяна на тона, психологията и театралния режим – достъпна за всеки герой, на всяка позиция.