В „Секерата в дървото“ Дерек Уолкот изследва създаване, дуализъм и силата на природата през шест строфи:
Строфа 1: Гор като „книга от листа“ в неподвижност; секира до него предполага потенциално нарушение.
Строфа 2: Секирата като „дремotaщ кобра“ — остра лъза, намотена напрежение.
Строфа 3: Гор като „зелен катедрален“; секира като инструмент за насилствено край на мира.
Строфа 4: Гор като гигантско сърце, помпуващо сок; секирата заплашва тази жива система.
Строфа 5: Дуализъм: всеки акт на създаване/унищожение има двойна природа. Ударът на секирата също създава ново семе и потенциал за растеж.
Строфа 6: Последните стихове повтарят жизнен-смъртен цикъл: всеки „пад“ е също „раждане“.
Стихотъването балансира създаване и унищожение, подчертавайки напрежението между природата на природата и потенциала за нарушение — предполагайки, че дори деструктивните актове носят зародиши на нов живот.