Строфа 1:
- Говорителят описва гората като "книга от листа" и подчертава нейната тишина.
- Той признава наличието на брадва наблизо, което предполага възможно нарушаване на спокойната среда.
Строфа 2:
- Стихотворението подчертава потенциала на брадвата за унищожение, сравнявайки я с "спяща кобра".
- Формата на брадвата е описана подробно, като се подчертава нейният остър ръб и напрежението, което създава.
Строфа 3:
- Поетът преминава към по-голяма перспектива, описвайки гората като "зелена катедрала".
- Той вижда брадвата като инструмент, който може да доведе до насилствен край на мирната гора.
Строфа 4:
- Говорителят си представя гората като гигантско сърце, което изпомпва кръв (сок) през своите съдове (клони).
- Брадвата е представена като потенциална заплаха за тази животворна система, със силата да я сложи внезапно край.
Строфа 5:
- Стихотворението се задълбочава в концепцията за двойствеността, предполагайки, че всеки акт на създаване или унищожаване носи двойна природа.
- Лекторът подчертава, че дори когато брадвата падне и посече дървото, тя също създава ново семе и потенциал за нов растеж.
Строфа 6:
- Последните редове на стихотворението повтарят идеята за двойствеността и непрекъснатия цикъл на живота и смъртта в природата.
- Говорителят заявява, че всяко "падане" (визирайки удара на брадвата) също е вид "раждане".
Като цяло „Брадвата в дърво“ изследва баланса между съзиданието и унищожението, подчертавайки присъщото напрежение между тишината и спокойствието на природата и потенциала за нейното разрушаване. Това предполага, че дори в разрушителните действия има скрито семе на нов живот и непрекъснат цикъл на съществуване.