1. Изображения: Шели създава ярки изображения, за да опише статуята на Озимандиас и околностите й. Той използва думи като „крака без дънери“, „обширен и без дънери“, „разбито лице“ и „самотни и равни пясъци“, за да нарисува картина на запустение и разпад.
2. Контраст: Контрастът между грандиозността на статуята на Озимандиас и суровата реалност на заобикалящата я среда е централна тема на поемата. Шели използва думи като „колосален“ и „могъщ“, за да опише статуята, докато използва „нищо освен останки“ и „самотни и равни пясъци“, за да опише пейзажа.
3. Символика: Статуята на Озимандиас може да се разглежда като символ на човешката гордост и арогантност. Шели използва думи като „крал на царете“, „могъщ“ и „колосален“, за да предаде чувството на Озимандиас за собствена значимост. Въпреки това, статуята в крайна сметка е победена от времето и разпадането й символизира безсмислието на човешката амбиция.
4. Ирония: Поемата е изпълнена с ирония, тъй като Шели противопоставя грандиозния надпис на Озимандиас с реалността на разпадането на неговата статуя. Използването на думи като "проучване" и "заповед" за описание на статуята на Озимандиас добавя към иронията, тъй като статуята сега не е нищо повече от руина.
5. Алитерация: Шели използва алитерация, за да създаде усещане за ритъм и акцент в поемата. Например, повторението на звука "s" в репликата "Срещнах пътешественик от древна земя" създава усещане за мистерия и интрига.
6. Рима: Стихотворението използва правилна схема на рими (ABAB CDCD EFEF GG), за да създаде усещане за единство и съгласуваност. Римите помагат да се свърже стихотворението и да се създаде запомняща се структура.
Като цяло, умелото използване на езика на Шели създава силно и емоционално стихотворение, което предава темите за човешката гордост, изтичането на времето и безсмислието на човешката амбиция.