Стихотворението започва с това, че говорителят описва „старата“ есен, време на „златни ниви“ и „небеса смеещи се“, които той свързва със собствената си младост и невинност. Говорителят обаче скоро разбира, че тази есен е отминала и той вече е в нов сезон от живота си, който е белязан от „тъмни“ и „горчиви“ дни.
След това говорителят продължава да описва различните промени, които вижда в естествения свят около себе си. Листата падат от дърветата, цветята увяхват, а животните се подготвят за зимата. Всички тези промени напомнят на говорещия, че времето минава и че той остарява.
Стихотворението завършва с размисъл на оратора за неизбежността на смъртта. Той знае, че един ден ще умре, както ще окапят есенните листа. Въпреки това, той намира известна утеха в красотата на естествения свят и вярва, че дори в смъртта все още има надежда за изкупление и обновление.
Като цяло „Есен“ е сложна и вълнуваща поема, която изследва темите за времето, промяната и смъртността. Кембъл използва ярки изображения и символика, за да създаде силно и запомнящо се произведение на изкуството, което улавя красотата и тъгата на естествения свят.
Ето някои допълнителни точки, които могат да бъдат направени относно стихотворението:
* Стихотворението е написано в ямбичен пентаметър, традиционен метър, който често се използва в сонети и други официални стихотворения. Този метър помага да се създаде усещане за баланс и ред в стихотворението, което контрастира с чувствата на говорещия за хаос и объркване.
* Стихотворението използва различни литературни средства, включително метафора, сравнение и персонификация. Тези устройства помагат да се създаде богата и текстурирана поема, която е пълна със сензорни детайли и ярки изображения.
* Поемата е пълна и с алюзии към класическата митология и литература. Например, ораторът се сравнява с гръцкия бог Пан, който е бил известен със своята дива и необуздана природа. Тези алюзии помагат да се добави дълбочина и сложност към поемата и също така показват, че Кембъл е бил добре начетен и образован поет.
„Есен“ е силно и вълнуващо стихотворение, което изследва универсалните теми за времето, промяната и смъртността. Ярките образи и символика на Кембъл помагат за създаването на запомнящо се произведение на изкуството, което улавя красотата и тъгата на естествения свят.