В стихотворението си „Харлем“ (1951) Лангстън Хјус използва унищожителна поредица от сравнения, за да изследва съдбата на отложена мечта – специфично, мечтата за расическа справедливост, отложена на по-късен момент. Ето петте сравнения, нарастващи от пасивно разложение до насилствено пробиване:
Бележка: Последният ред—„Или експлодира ли?“—е метафора (директно уравняване), а не сравнение (няма „като/във вид на“). Шестте образи на стихотворението (пет сравнения + една метафора) проследяват дъга от бавно гниене до внезапна детонация, огледайки социалните последствия от отложената расическа справедливост. Хјус разбира: отложената мечта не просто изчезва—тя се преобразува.