Как времето е персонифицирано в поемата мраморно, нито позлатено

Времето е олицетворено в стихотворението „Мрамор ни позлатен” като жестока и разрушителна сила. Поемата започва с описание на красива и луксозна стая с мраморни подове и позлатени стени. Говорителят обаче бързо отбелязва, че дори тези красиви неща няма да траят вечно. Времето в крайна сметка ще ги унищожи, както ще унищожи всичко останало.

След това говорителят продължава да описва въздействието на времето върху живота на човека. Той казва, че времето ще ни накара да остареем и да отслабнем и че накрая ще ни убие. Той също така казва, че времето ще отнеме нашите близки и нашите притежания.

Стихотворението завършва с това, че ораторът моли Бог за милост. Той моли Бог да го спаси от разрушителната сила на времето.

Персонификацията на времето в това стихотворение е ефективна в предаването на посланието, че времето е мощна и разрушителна сила. Ярката образност на стихотворението помага да се създаде усещане за неотложност и страх. Молбата на оратора за милост също е много вълнуваща и помага да се разбере, че времето е нещо, от което трябва да се страхуваме.