Тонът на Данбар в "Съчувствие" е дълбоко смесване на съжаление, скръб и съчувствие. Поемата прехвърля гласа на затворената птица – и по разширение, на afroамериканците под расистско подтискане – изразявайки дълбоко разбиране на наложени ограничения, счупени амбиции и системна несправедливост. Подтона на покорност подчертава трайната, aparentно неразрешима природа на расизма и липсата на смислена промяна. Повтарящият се рефрен "I know what the caged bird feels" заякорява този тон в преживен, междупоколенчески опит, а не в абстрактно жалост.