Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Поезия

Надежда и птицата метафора в „Надеждата е нещо с перя“ на Дикинсън

Стихът на Емили Дикинсън „Надеждата е нещо с перя“ (Fr. 314) изгражда една от най-долговечните метафори в литературата: надежда като малка, натраплива птица, която пее без думи, нищо не иска и оцелява най-жестоките бури.

Архитектура на метафората

Симбиотичната връзка

Стихът постулира взаимно поддържане: птица дава надежда на говорителя; надеждата на говорителя (душата като обитание) дава на птицата място да седне. Това оглежда човешко-природното отношение: когато храним надеждата, усещаме красота; когато внимаваме на упоритостта на природата, надеждата се обновява. „Най-студената земя“ и „най-чудното море“ представят екстремитет — но дори там птицата пее.

Формално мастерство

Три четворки, баладжен метър (редуващи се ямбически тетраметър/триметър), ABCB рим — химнолична простота, несуща метафизическо тегло. Тиретата (подпис на Дикинсън) създават микропаузи, където надеждата улавя вдишване.

Защо издържава

Метафората работи, защото отказва да е трансцендентна. Надеждата не е орел или феникс — е малка птичка. Не осъжда бурята; пее през нея. Тази скромност я прави достъпна: надежда като ежедневен механизъм за оцеляване, а не хероична добродетел. Четиринадесет реда. Двеста години. Въвсе още първият стих, с който много се сблъскват, когато имат нужда от един.

Поезия

Related Categories