Предишните отговори даваха общи примери. Ето реални случаи на фигури на реч от Лунният камук:
"Луната светеше ярко като дневно време." (Първи период, Гл. 4)
"Загадката е тъмен лабиринт." (Разказ на Бетеръдж)
"Вятърът шепнеше през коридорите на къщата."
"Казах ти хиляда пъти..." (Хабитуалното преувеличение на Габриел Бетеръдж)
"Бавните, тихине, крадливи стъпки..." (Описващи индийците)
Множество предупреждения на разказвачите за проклятието на Диаманта.
Тези приеми изграждат готична атмосфера, оформят ротиращите разказвачи на романа (всеки с отделен глас) и задълбожават психологическото напрежение на мистерията. Хиперболичното разказване на Бетеръдж, пиетестичните метафори на Мис Кляк, аналитичните смилии на Франклин Блейк – фигурите на реч на всеки разказвач разкриват личност.