В свят на прошепнати лъжи и скрити мечти,
Глас на истината, силен, докато блести и крещи,
Смел и стряскащ, прорязващ мъглата,
Фар на честност, който зашеметява и изумява.
Хвърля светлина върху сенките, никаква тъмнина не може да скрие,
Разкривайки тайни, които карат сърцата ни да се чувстват,
Суровата реалност, макар и сурова да е,
Събужда духа ни и ни освобождава.
През статичната тишина, силен зов,
Пробивайки бариери, пробивайки всички до един,
Отеква в душите ни, дълбоко пробуждане,
Разклаща основите на самото ни мислене.
Като удар от светкавица, той удря с мощ,
Запалвайки огън, който гори толкова ярко,
Поглъщайки илюзиите, които някога ни държаха обвързани,
Оставяйки ни в страхопочитание от това, което открихме.
И все пак смелостта придружава тази изумителна истина,
Защото изисква смелост да се изправиш срещу нашата младост,
Да се откажа от удобствата и да прегърна непознатото,
Да начертаете нов път, където се посява растеж.
Тества решимостта ни, тласка ни към ръба,
Да стоим изправени и твърди, никога да не губим обещанието си,
За да прегърнете това откровение с отворени обятия,
И нека нейната пътеводна светлина премахне всичките ни вреди.
Така че нека приветстваме смелата и стряскаща истина,
Дори когато ни разтърсва до самите ни корени,
Защото в нейните дълбини се крие трансформираща сила,
Да извайваме живота си, достигайки до нов час.
В това пътуване на себеоткриване и растеж,
Нека намерим сили да се изправим срещу истината на живота,
С храброст и устойчивост, нека духът ни се издигне,
Прегръщане на същността на това кои сме наистина.