Известните британски поети са основна част от английската и световната литература от времената на Джефри Чосър. Има обаче голями поети, писали на английски, които не са britànки – например ирландските Уилям Бътлер Йитс, Оскар Уайлд и Самуел Бекет, или американските и англофони поети. Те не се считат за „британски поети“.
Най-ранният автор на разпознаваеми английски стихове, широко изучаван. Неговите произведения са достъпни, макар архаичния мидъл инглиш. Често са вульгарни, с референции към пукане и секс. Най-известни са „Кентерберийски разкази“ и „Троил и Кризида“.
Най-големият поет на английски език. Репутацията му не винаги е била такава – през 17-18 в. критици го считаха по-слаб от съвременници като Бен Џонсън. Към 19 в. вече е канонизиран като най-големият.
Най-известен с епическия поем „Загубеният рай“ за изкушението и падението на човека. Контроверсен за двосмисления образ на Сатана. Днес е почитание като втори след Шекспир.
Мастър на „фалшивите епос“ – разказване на банални събития с издигнат език. „Ограбването на локона“ – за откраднат пръстен пръч, в стила на Одисея (Поуп превежда и Одисея).
Първи от романтичните поети. Художник, илюстрирал своите стихове. Мистик, вярвал в посещения от ангели. Теми: невинност/опит, рай/ад. Преработи Сатана на Милтън в по-хероичен характер – едва не го накара в затвор.
Най-влиятелният поет на късния 19 в. Теми: класическо/средновековно. Одисей, „Лејди оф Шалот“ (артюриана легенда). Един от най-цитираните британски поети.
20 в. е доминиран от поети извън Британия (САЩ, Ирландия, Уелс – Дилан Томас). Ойдън е единственият британец с огромно значение. Карьера 40+ години, критичен успех. Най-известен: „1 септември 1939“ – размисъл за Втората световна война и за живота.