От Робърт Пен Уорън
Ето поляната и ето златната пръчка
И ето потокът, който тече през котловината.
Ето дърветата, които растяха толкова близо едно до друго
Слънцето рядко намираше откритата поляна.
Тук е мястото, където се събираме
Да споделим подаръка, който донесохме.
Дар на тишина и благодарност,
Дар от любов и неизказано доверие,
Дар на мира, който надминава разбирането.
Тези неща донесохме и тези неща ще оставим
Като знаци на нашата любов и на нашата радост,
Като свидетели на всичко, което споделихме.
И така ние се разделяме и всеки тръгва по своя път,
Но не сами, защото ще носим със себе си
Споменът за това място и за това време,
И знанието, че сме обичани и не сме сами.
Нека сега, Господи,
Тръгнете от това място
И носим в сърцата си
Споменът за тази светлина
И познаването на тази любов
За да сме свидетели
На целия свят.
амин