„Head In Air“ на Уолтър де ла Мър поглъща читателя в лъчезарен природен пейзаж. Слънчеви лъчи проникват през шумовете листа, хвърляйки сложни сенки; птиче-song запълва въздуха. Стихът празнува дълбоко, почти детско общене с красотата и хармонията на природата, подтиквайки читателите да прегръщат сензорните удоволствия – светлина, звук, текстура – с изненада и присъствие. Това е тиха призив за събуждане към обикновените чудеса на света.