„Expell“ (sic – вероятно „Expel“) е лиричен първи човек за психическо изчистване. Говорителят изисква изхвърляне на вътрешен фрагмент – срам, травма, подтиснато само. Силата на стиха лежи в отказът да оименува директно изхвърленото; вместо това той набавя **висцерални метафори** (ръж, сменяне на кожа, костно болка), които позволяват на читателя да преживее насилието на самозавършване.
Ключови напрежения:
Стихът приключва двусмислено – изхвърлянето постигнато? продължава? – огледайки нелинейната природа на психологичната интеграция.