Не. Поемът на Мардж Пиърси „Момичето, което живееше в небето“ се състои от четири строфи с варираща дължина без последователна римовна схема или ямбичен петаметър. Не отговаря на формалните критерии за сонет (14 стиха, специфична структура).
Това е свободновършова разказна поезия, изследваща теми на изолация, въображение и вътрешния живот на момиче, което се оттегля в фантазия. Заглавието предполага буквален или метафоричен издигане — живеене „в небето“ като бягство или перспектива. Феминистките и психологичните лещи на Пиърси оформят портрета.