Цезура (мн. ч. цезури) е естествена пауза или прекъсване в рамките на един стих, често маркирана с пунктуация (запетая, точка и запетая, тире) или с промяна в синтаксиса. Тя дели стиха на две хемистиха, създавайки ритмично разнообразие и изразителна дълбочина.
Цезурите се срещат във всички видове стих – бял стих, имабичен педаметър, свободен стих – и тяхното използване е на преценка на поет. Мастърско прилагане се вижда у Шекспир, Милтън, Поп и съвременни поети като Елиот и Хийни.