Поетът се обръща към „ти“ като напрямо към читателя. Това обращение на второ лице създава веднага интимност, поканивайки читателя да рефлектира върху лични преживявания и емоции. Стихотворението става частен разговор между поет и читател, премахващ дистанцията чрез директно ангажиране – превръщайки наблюдение в участие.