Въпреки мечтаещата си образност, поемата на Шел Силвърстайн „Where the Sidewalk Ends“ не съдържа метафори. Поемата работи чрез други фигуративни механизми:
Магията на поемата идва от противопоставка и сензорно изобретателност, не от имплицитно сравнение (метафора). Тя изгражда свят, където буквалното и фантастичното се размазват, използвайки инструментите на фабулиста, а не на аналогера.