Дълги стихотворения за околната среда: Подбраен списък за четене от 1820 до 1994
Екологичната съвест в поезията не започва с Дня на Земята. За два века поетите се борат с природата, индустрията, загубата и грижата в дълги форми. Ето хронологичен път.
19-ти век: Фундаменти
- Джон Гринлиф Уйтиър, Нашата държава (1820)
- Уилям Вордсуърт, Предговорът (1850) – природата като морален учител
- Алфред, лорд Тенисън, В памет на А.Х.Х. (1850) – скръб, геология, вяра
- Уолт Уитман, Песен на Земята (1860) – демократично обгръщане на почвата и душата
- Алджерنون Чарлс Суинбърн, Градина (1886)
- Уилям Морис, Новини от никъде (1890) – утопичен еко-социализъм
- Ръдиярд Киплинг, Отстъпване (1897) – имперска пирготия срещу „да не забравяме“
Ранен 20-ти век: Война и отпадъци
- Едвард Томас, Адлестроуп (1915) – мигновен селски мир
- Ръпърт Брук, Войникът (1915) – тялото става англиска земя
- Зигфрид Сасун, Детайли на базата (1918) – горчива сатира
- У.Б. Ййтс, Великден, 1916 (1916) – грозна красота е родена
- Т.С. Елиот, Пустошът (1922) – културна/екологична изсушеност
- Уолс Стивънс, Неделната сутрин (1923) – божественост в природата, не на небето
- Робърт Фрост, Нищо златно не може да остане (1923) – преходност в осем реда
Среден- късен 20-ти век: Екология като етика
- Уилям Карлос Уилямс, Патърсън (1946–58) – реката като несъзнателна на града
- Чарлз Олсън, Поемите на Максимус (1950–71) – Глоучестър като микрокосмос
- Ален Гинзберг, Вик (1956) – Молох като индустриална машина
- Гери Снайдър, Планини и реки без край (1965–96) – будхистка екология
- Уендел Бъри, Страната на брака (1973) – аграрна верност
- А.Р. Амонс, Отпадъци (1993) – отпадъци като метафора
- Адриен Рич, Потъване в затоналия (1973) – феминистко спасяване
- Кэролайн Форше, Островът (1981) – свидетелство за Ел Салвадор
- Юзеф Комуняка, Изпържение (1994) – Виетнамски мемориал, черен гранит, отразяващ дървета
- Рита Дав, Томас и Бюла (1986) – поколенчева памет на земята
Как да използвате този списък
Четете хронологично, за да проследите прехода от природа като фон към природа като партньор в оцеляването. Започнете с Уитман или Елиот; приключете с Снайдър или Дав. Разговорът продължава.