Всяка строфа описва къщите в различни състояния, всички предавайки чувство на тъга. Първата строфа определя сцената с къщите, „сгушени една в друга/ Като треперещи сираци в нощта“. Персонификацията на къщите като сираци внушава тяхната уязвимост и самота. Втората строфа описва къщите като имащи „тъмни, празни прозорци/ Като невиждащи очи, взирани в празнотата“, предизвиквайки усещане за празнота и безнадеждност в жилищата.
Третата строфа внася усещане за копнеж и несбъднати мечти, като къщите са изобразени като „жадуващи слънце/ Да дойде и да стопли техните студени, сиви сърца“. Слънчевата светлина, 象征 радост и надежда, е нещо, за което къщите отчаяно копнеят, но не могат да го постигнат. Последната строфа подсилва тази тема, описвайки къщите като "плачещи тихи сълзи/ За всички мечти, които никога не са се сбъднали."
Като цяло стихотворението „Тъжни къщички” създава атмосфера на меланхолия, предавайки скръбта, отчаянието и неосъществените желания на хората, живеещи в тези на пръв поглед пустеещи жилища. Подтиква към размисъл върху борбите и скритите животи в привидно обикновени крайградски условия.