Стихът "Бърмингемска неделя" на Ричард Райт (написан след бомбосъбирането в баптистката църква на 16-та улица през 1963 г.) отхвърля традиционната форма в полза на свободния стих — без зададен римовен модел, без редовен метър, без униформени строфи. Този структурен избор не е случаен; той оглежда разбиването на жити, фрагментирането на скърбта и отказът да се опакова ужасът в нетични модели.
Традиционните форми (сонети, балади) подсказват за ред, разрез, дори красота. Темата на Райт — убийството на четири черни момичета в църква — не приема нито едно от това. Свободният стих става акт на съпротива: формата на стиха е неговият протест.