кон,
Копитата му са силно опряни в земята,
Копита, които удрят здраво пътя, който лежи пред него.
Той скача пред хрътките толкова близо зад него.
С всеки скок по-нататък той ги напуска,
Всеки тропот на копита звучи по-далеч като далечен гръм,
Неоставяйки след себе си нищо освен белязан с копита път и спомен за благородните си съседи.