Тон и Говорител во Поезията
Тон и Говорител во Поезията
Тон и Говорител са различни, но свързани елементи:
Тон
Став на поета към темата – предаван через избор на думи, образност, синтаксис, ритъм, фигуративен език.
- Примери: меланхоличен, ироничен, почитателен, саркастичен, надежден, горчив, игрив, нагласен.
- Може да се променя в рамките на стихотворението.
- Не е настроението на читателя – а стойката на подразумевания автор.
Говорител (Лице)
Измисленият глас, който „говори“ стихотворението – конструиран характер, не задължително самият поет.
- Може да бъде: конкретен човек (исторически, измислен), архетип, животно, предмет, абстракция.
- Има пол, възраст, произход, предразсъдъци, ограничения.
- Пример: Браунинг „Моята последна herceговка“ – говорител = Херцег на Ферара (не Браунинг).
Връзка
- Поетът създава говорителя.
- Говорителът изразява тона.
- Иронията възниква, когато ставът на поета ≠ став на говорителя (напр. сатира).
Защо е важно
Бъркането на поет/говорител води до погрешно четене. Анализът на тона разкрива как стихотворението означава; идентифицирането на говорителя разкрива кой означава.