(С мелодичен тон)
В най-тъмните нощи, когато пълзят сенки,
Сред безмилостния размах на бурята,
Свети фар, пътеводна светлина,
Нежен шепот, надеждата полетя.
От дълбоки дълбини, където отчаянието се опитва,
Надеждата се издига, повдигайки тежки небеса,
Песен на утеха, нежна благодат,
Прегърнати сърца, във всяко скрито пространство.
Като утринна роса върху листенца,
Присъствието на надеждата лекува, отмива болката,
В трудни времена тя стои здраво,
Компас истински, в несигурни земи.
В младежки мечти, амбициозен полет,
Надеждата разпалва горящата мощ на страстта,
Верен приятел, до крачката ни,
През дълбоки долини, това ще бъде нашият водач.
Когато уморените души започнат да избледняват,
Надеждата шепне нежно серенада,
Напомняйки ни за силата вътре,
Да възкръсне от пепелта, да започне.
Във времена на загуба, в ужасни моменти,
Надеждата разпалва пламъци, подновява желанието,
Поправя счупеното, разкъсаните парчета,
Издръжлива сила, заклета завинаги.
Така че нека се задържим, ръка за ръка,
В единство ще прекосим пясъка,
Защото надеждата е трайна, тя ще остане,
Непоклатима светлина, безкраен пламък.
(Завършете с прочувствен тон)
В симфонията на сладката песен на живота,
Нека надеждата завинаги остане силна,
Пътеводна звезда, сърцата ни да пазим,
Във всяка стъпка, в мечтите търсим.