Разположено сред живия гоблен на Керала, стихотворението започва с говорещия в дома на любимата му майка, където той се оказва потопен в свят на споделени спомени и дълбока връзка с миналото. Въпреки това, той е наясно с липсата на любимия си братовчед, който някога е споделял радостта от суинга с него.
Докато разказвачът си спомня, той живо си спомня техните детски приключения, прошепнати тайни и смеха, споделен на тази люлка. Отсъствието на братовчед му оставя празнота, която допълнително се засилва от присъствието на младо момиче, което се люлее безгрижно на същата люлка. Той изпитва трогателно чувство на загуба, сякаш „търси [своето] детство отново“.
Стихотворението е богато на образност и символика. Самата люлка представлява търсенето на говорещия за връзка и копнежа да се върне към едно по-просто, по-невинно време. Младото момиче се превръща в символ на неговата неуловимост; нейната безгрижна природа е в рязък контраст с неговите собствени борби със загубата и търсенето.
Поемата също изследва темите за времето, паметта и идентичността. Изминаването на времето се вижда през призмата на изчезналия братовчед, който представлява част от миналото на говорещия, което никога не може да бъде напълно уловено. Паметта се превръща в средство за преодоляване на пропастта между настоящето и миналото, но също така е източник на болка и съжаление.
В крайна сметка „Търся братовчед на люлка“ е дълбоко вълнуващо изследване на човешкия копнеж за връзка, семейство и чувство за място в света. Това е доказателство за силата на поезията в улавянето на сложността на човешките емоции и преживявания.