Стихотворението „Търсене на братовчед на люлеяка“ на А.К. Рамануджан изследва тъга, памет и невръстимото минало чрез измамно прост домакински образ.
Говорителят се връща в своя родов дом в Керала и намира младо момиче, люлеейки на същата люлеяка, където некога е играл неговият братовчед. Отсъстващият братовчед представя загубено детство; момичето усилва усещането за изтичане на времето и невъзможността за връщане.
Чрез точни образи и сдържана емоция, Рамануджан превръща личен момент в универсална медитация за загуба, идентичност и къщите – буквални и метафорични – към които никога не можем наистина да се върнем.