„After“ на Халиган изследва скръбта чрез метафората за разоряващ буря. Силите включват ярка образност („привълнова скръб“, „зъби, които хапват“) и повтарящия се рефрен „след бурята“, който създава цикличен, неизбежен ритъм, оглеждащ упоритото жълене. Персонификацията усилва емоционалното въздействие.
Някои читатели могат да намерят разширената метафора неясна, а стихотворението би mogло да се задълбочи чрез изследване на конкретни спомени, свързани с загубата. Общо взето – добро изработено, проникновено изобразяване на безупречната природа на скръбта.