„Папагалите“ на Ернесто Карденал е провокиращо размисъл стихотворение, което капсулира темите за загубата, съжалението и изтичането на времето. Стихотворението се развива в джунгла, където говорещият среща група папагали. Тези папагали, някога жизнени и пълни с живот, сега живеят в състояние на плен, духът им отслабен от загубата на свободата им.
1. Символика на папагалите:
Папагалите в поемата символизират загубата на невинност и преходността на живота. Те вече не са създанията със свободен дух, които се реят в небесата. Вместо това те са в капан, крилата им са подрязани, гласовете им са заглушени. Това отразява собственото усещане на говорещия за капан и загуба, както и осъзнаването му за мимолетния характер на живота.
2. Контрасти и паралелизми:
Стихотворението е изпълнено с контрасти и паралелизми, които подчертават отслабеното състояние на папагалите. Ярките цветове и живият живот на джунглата се съпоставят с мрачната среда на заграждението на папагалите. Звукът на гласовете им е в контраст със сегашната им тишина. Тези контрасти подчертават степента, до която папагалите са били трансформирани от тяхната загуба.
3. Съжалението на оратора:
Чувството на съжаление на говорещия е осезаемо в цялото стихотворение. Той размишлява върху миналото, когато можеше да чуе гласовете на папагалите, викащи в далечината, представляващи време на надежда и свобода. Сега той остава само със спомени, тъй като мълчанието на папагалите се превръща в постоянно напомняне за изгубеното.
4. Времето преминава:
Стихотворението също така предава усещането за безмилостния ход на времето. Говорителят разсъждава как папагалите са се променили през годините, перата им се превръщат от зелени в сиви, гласовете им заглъхват в тишина. Това служи като трогателно напомняне за това как животът постепенно се трансформира и разпада, оставяйки след себе си само мимолетни следи от това, което някога е било.
5. Тема на носталгията:
„Папагалите” е пропит с усещане за носталгия и копнеж по миналото. Говорителят копнее за времето, когато папагалите са били свободни, а гласовете им изпълват въздуха с радост. Тази носталгия улавя човешкото желание да се задържи на 美好的时刻s и да устои на неизбежните промени в живота.
Заключение:
„Папагалите“ на Ернесто Карденал е силно изследване на загубата, съжалението и изтичането на времето. Чрез символиката на пленените папагали стихотворението предлага прозрения за човешкото преживяване на копнеж, носталгия и преходния характер на живота. Образността, контрастите и рефлексивният тон на поемата канят читателите да разсъждават върху собствените си преживявания на загуба и да ценят моментите на свобода и радост в свят, белязан от промяна и непостоянство.