В стихотворението „Там, където умът е без страх“ на Рабиндранат Тагор, фразата „неуморно усилие, простирайки ръце към съвършенството“ обобщава неуморното преследване на отличие – интелектуално, духовно и лично. „Неуморно“ означава усилие, което никога не уморява и не се предава на подкрепа. „Простирайки ръце към съвършенството“ извиква безкрайното дотягане до най-високите идеали, признавайки, че съвършенството не е дестинация, а безкраен хоризонт. Образът предполага, че растежът е безграничен и самият път е целта. Тагор насърчава хората да поставят амбициозни стремежи и да ги преследват упорито въпреки пречките, правейки този ред безвременно призив за непрестанно самоусъвършенстване и обществен напредък.