- Гнев: Силният гняв и гняв на говорещия са преди всичко предизвикани от загубата на любимата му Ленор, което го кара да се изправи срещу разказвача, който често се разглежда като символ на загуба и траур. Говорителят олицетворява гневните и отмъстителните аспекти на скръбта и вината.
- Секретност: Стихотворението многократно подчертава тайната, създавайки атмосфера на мистерия и несигурност. Истинската самоличност на говорещия остава неизвестна, а намеренията му са забулени в тайна, което кара читателя да се съмнява в мотивите зад гнева му. Използването на символи в поемата, особено на гарвана, допринася за усещането за мистерия и тайна.
Ето как тези теми се пресичат в стихотворението:
1. Символизъм на гарвана: Гарванът, който многократно произнася думата „никога повече“, символизира както гневното отричане на говорещия, така и тайната на траура на разказвача. Зловещото и упорито присъствие на гарвана засилва усещането за тайна около намеренията на говорещия.
2. Манията на говорещия: Обсебеността на говорещия от разказвача и желанието му да разкрие тайните на загубата му водят до гневните му взаимодействия и безмилостните му въпроси. Потайността подхранва яростта на говорещия и задълбочава конфликта в поемата.
3. Мистериозната атмосфера: Мрачната, зловеща атмосфера на стихотворението и потайното поведение на говорещия създават усещане за несигурност и мистерия. Напрежението в стихотворението нараства, докато говорещият разкрива повече за тежкото си положение и обстоятелствата, довели до гнева му, но много елементи от разказа остават затъмнени.
4. Преплетените гласове: Говорителят и разказвачът участват в диалог, който преплита съответните им теми на гняв и тайна. Гневните въпроси и обвинителният тон на говорещия контрастират с опитите на разказвача да разгадае мистериите около него, заличавайки границите между двата героя и техните мотивации.
В „Гарванът“ По преплита темите за гнева и тайната, за да създаде дълбоко психологическо изследване на скръбта, загубата и човешкия капацитет за гняв и отмъщение. Темите се пресичат през подхранваните от гняв срещи на говорещия с разказвача, зловещата символика на гарвана, всепроникващата атмосфера на потайност в поемата и сложните взаимодействия между гласовете на говорещия и разказвача.