В поезията темп е скоростта, ритъмът и потокът на четене – контролиран от мастерството на поет:
Темпът глубоко оформя ефекта: бърз темп предава сърдечност или вълнение (Поу „Враната“); бавен темп извиква рефлексия (Уордсуърт „Бредах самотен като облак“); променлив темп създава динамични смене (Елиот „Пустинята“). Поетите манипулират темпа като композиторите манипулират темпо – за да създадат емоционални пейзажи, които остават.