- Дължина на реда: По-късите линии създават по-бързо темпо, докато по-дългите забавят темпото.
- Enjambment: Enjambment, който се получава, когато едно изречение преминава от един ред към следващия, също може да помогне за създаване на по-бързо темпо.
- Цезура: Цезурата, която е пауза в средата на реда, може да помогне за забавяне на темпото.
- Рима: Римата може да помогне да се създаде усещане за ритъм и поток, което може да повлияе на темпото на стихотворението.
- Метър: Метърът, който е редовният модел на ударени и неударени срички, също може да повлияе на темпото на стихотворението.
Темпото на едно стихотворение може да окаже значително влияние върху цялостното му значение и ефект. Например стихотворение с бързо темпо може да създаде усещане за неотложност или вълнение, докато стихотворение с бавно темпо може да създаде усещане за спокойствие или размисъл.
Ето няколко примера за стихотворения, които използват различни темпове:
- Бързо темпо: „Гарванът“ от Едгар Алън По е стихотворение, което използва бързо темпо, за да създаде усещане за неотложност и напрежение. Стихотворението е изпълнено с кратки реплики, надписи и рими, всички от които допринасят за бързото му темпо.
- Бавно темпо: „I Wandered Lonely as a Cloud“ от Уилям Уърдсуърт е стихотворение, което използва бавно темпо, за да създаде усещане за спокойствие и размисъл. Стихотворението е написано в дълги, плавни редове и използва малко цезури.
- Променливо темпо: „Пустата земя“ от Т.С. Елиът е стихотворение, което използва различни темпове, за да създаде различни ефекти. Стихотворението започва с бавно, замислено темпо, но постепенно набира скорост, докато преминава през различните си части.
Темпото на едно стихотворение е мощен инструмент, който поетите могат да използват, за да създадат различни ефекти. Като контролират внимателно темпото на своите стихотворения, поетите могат да създадат преживявания, които са едновременно запомнящи се и вълнуващи.