1. Използване на метафора :Поетът сравнява слънцето с "разтопено злато", предизвиквайки видение на изгаряща топлина. Златната метафора предполага блестящ блясък и интензивна топлина, която излъчва слънцето.
2. Персонификация :Поетът олицетворява слънцето, като го описва като "поглъщащо всичко" и "изпиващо последната капка вода". Тези фрази подсказват, че слънцето е ненаситна сила, която изсушава земята от влага и я оставя пресъхнала.
3. Сетивни детайли :Поетът включва специфични сензорни детайли, за да предаде физическото въздействие на топлината. Споменаването на "изпечената земя" и "треперещите дървета" създава образ на пуст и изтощен пейзаж, където дори дърветата сякаш треперят под интензивността на слънцето.
4. Контраст :Kabir съпоставя живите цветове и живота на сутринта със скуката на следобеда. Той подчертава как някогашната "пурпурна зора" е отстъпила място на "пожълтяло небе", което предполага загуба на жизненост и енергия в лицето на безмилостната жега.
5. Описателен език :Поетът използва богат и точен език, за да опише сцената. Той използва прилагателни като „разтопен“, „свиреп“ и „треперещ“, за да подчертае интензивността на топлината и нейното въздействие върху околната среда.
Като цяло, изображението на Хумаюн Кабир на горещ следобед във „Влакове“ ясно улавя потискащата жега, нейната безмилостна природа и въздействието, което оказва върху пейзажа и живите същества в него.