Стихотворението започва с говорещия, който описва заобикалящата ги среда като „стени, нахлуващи“, предавайки усещане за затвореност и потисничество. Чувстват се в капан в един враждебен и безразличен свят. Използването на думи като „случайно“ и „случайни минувачи“ предполага липса на загриженост и съпричастност от другите, сякаш страданието на говорещия е просто несъществен фон.
В цялата поема Езекиел използва богати образи, за да изобрази вътрешния смут на говорещия и чувството за изместване. Те споменават „тревожни сенки“, „рушащи се къщи“ и „плъхове, които се размножават в мазетата“, създавайки атмосфера на разпад и отчаяние. Позоваването на „бедните по ъглите на улиците, които броят парите“ подчертава икономическите и социалните различия, които допринасят за тяхната маргинализация.
Стихотворението също изследва теми за идентичност и принадлежност. Говорителят се чувства като аутсайдер, изолиран от обкръжението си. Те копнеят за приемане и разбиране, но вместо това се оказват сведени до „гола кост в чиния“. Това изображение предава техните чувства на уязвимост и дехуманизация.
Поемата на Езекиел предлага остра критика на безразличието на обществото към маргинализираните индивиди. Той хвърля светлина върху изолиращия опит на онези, които живеят в бедност, на периферията на обществото. „Background Casually“ е силно напомняне за спешната нужда от състрадание и социална справедливост за справяне с тези проблеми и създаване на по-приобщаващ и съпричастен свят.