Стихотворението на Езекиел изобразява маргинализацията в градска Индия чрез говорник, избутен до ръба на обществото:
„Бедните на ъглите на улиците броят монетите“ – оцеляване, измерено в най-малките монети.
„Гол кост на чиния“ – обезчовечен, поглънат от безразличие. „Случайно“ = безразличната жестокост на обществото.
Обвинява среднокласовото самонадеяние. Исква емпатия като политически акт. Иронията на Езекиел: „фонат“ е преден план за онези, които го живуят.