Тази нерешителност се отразява в структурата на стихотворението. Стихотворението е написано в свободен стих, без определена римна схема или метър. Това придава на стихотворението усещане за спонтанност и непосредственост, сякаш говорещият мисли на глас. Стихотворението също така съдържа много повторения и колебания, които допълнително предават несигурността на говорещия.
Самата ограда може да се разглежда като символ на изборите, пред които е изправен говорещият. От едната страна на оградата е познатият и безопасен свят от миналото. От другата страна е непознатият и потенциално опасен свят на бъдещето. Говорителят се страхува от това, което може да се случи, ако се изкачи през оградата, но също така е привлечен от възможностите, които тя представлява.
В крайна сметка нерешителността на оратора остава неразрешена. Той остава да стои до оградата, неспособен да вземе решение. Този край отразява факта, че животът често е пълен с трудни избори и че няма лесен начин да разберете кой път е правилният.
Освен че изследва темата за нерешителността, "Ограда" засяга и темите за страха, надеждата и свободата. Стихотворението е мощна медитация върху човешкото състояние и предлага уникална гледна точка към предизвикателствата, пред които всички сме изправени.