Редът „Защото поезията нищо не променя“ идва от „In Memory of W.B. Yeats“ (1939) на У. Х. Оуден. Оуден твърди, че поезията не променя директно политически или социални събития; вместо това действа непряко, трансформирайки индивидуалните восприятия и въображения. Целият пасаж гласи:
Защото поезията нищо не променя: тя оцелява
В долината на своето създаване, където изпълнителите
Никога не биха желали да се намесват, тече на юг
От ранчове на изолация и дъждливи скръби,
Сирове градове, в които вярваме и умираме; тя оцелява,
Един начин на съществуване, уста.
Силata на поезията лежи в нейната устойчивост и способност да оформя начина, по който виждаме света, а не в директно действие.