В Действие 1, Сцена 5, леди Макбет чете писмото на Макбет за пророчеството на вещиците. Когато казва:
„Гарванът самият е хриплив
Той, що крае фаталното влизане на Дункан
Под моите бастиони. Ела, духове
Които служите на смъртелните мисли, обезмужете ме тук...
О, никога слънцето не ще види това утре!“
Тя има предвид: Крале Дункан няма да оживее, за да види слънцето на следващата сутрин – тя се клетва да го убие точно тази нощ. Редът разкрива нейното веднагашно, безжалостно решение да застъпи короната, в контраст с колебанието на Макбет. Той също предвещава моралната тъмнина, която ще я погълне.