Кънингам често избира нетрадиционни места за представления, като паркинги, складове и дори улици, за да предизвика традиционната концепция за сценично пространство.
2. Манипулиране на сценичния дизайн:
Кънингам работи в тясно сътрудничество със сценични дизайнери, за да създаде декори, които трансформират сценичната среда. Той играеше със светлина, прожекции и подвижни структури, за да промени възприятието на пространството.
3. Взаимодействие с подпори:
Той интегрира ежедневни предмети или намира материали като реквизит, с който танцьорите да взаимодействат. Тези обекти донесоха нови пространствени отношения и физически предизвикателства за хореографията.
4. Пространствени пътища:
Кънингам изследва понятията за близост и разстояние, като проектира сложни модели на движение в пространството. Неговите танцьори се движат по сложни пътеки на сцената, образувайки динамични пространствени композиции.
5. Многостепенни договорености:
Той експериментира с различни височини, като повдига платформи и окачва танцьори отгоре. Тези слоеве в пространството позволяват визуално различни последователности на движение.
6. Асиметрия и баланс:
Кънингам се откъсна от симетричните хореографски модели. Танцьорите заемат асиметрични позиции на сцената, изследвайки пространствената динамика отвъд конвенционалната симетрия.
7. Индивидуално и групово пространство:
Неговата хореография изследва взаимодействията между индивидите и колективната група в споделено пространство. Кънингам играе с плътност и дисперсия на танцьорите на сцената.
Експериментирайки с тези пространствени елементи, Мерс Кънингам разшири езика на модерния танц и предизвика публиката да преосмисли начина, по който възприемат движението във връзка с пространството. Неговият новаторски подход предефинира пространствените граници на танцовото изпълнение и повлия на няколко следващи поколения творци на танци.