Първо, той подчертава репутацията на Едип за мъдрост и разумна преценка. Креон признава, че Едип не е склонен да говори лекомислено или без внимателно обмисляне. Това утвърждава Едип като надеждна и уважавана фигура, което прави евентуалното му падение още по-трагично.
Второ, линията предвещава падането на Едип. Като предполага, че Едип не е склонен да прави грешки или да говори небрежно, Креон неволно подготвя сцената за трагичната грешка на Едип в преценката. Тази ирония добавя към драматичното напрежение на пиесата и създава напрежение, докато публиката очаква разкриването на хамартия на Едип.
И накрая, репликата служи и за подчертаване на трагичната ирония на положението на Едип. Едип е мъдър и справедлив владетел, който в крайна сметка е унищожен от собственото си невежество и гордост. Изявлението на Креон, макар и замислено като комплимент, неволно подчертава трагичния недостатък, който ще доведе до падането на Едип.