Принципът „око за око“ често се разглежда като сурова и варварска форма на правосъдие, но всъщност се е смятал за честен и справедлив начин за справяне с престъпността в древни времена. Смятало се, че този принцип ще възпира хората от извършване на престъпления, тъй като те са знаели, че наказанието ще бъде тежко. Освен това се разглежда като начин да се гарантира, че жертвата на престъпление ще получи справедливост и обезщетение за нараняванията си.
Принципът "око за око" обаче не винаги се прилага буквално. В някои случаи може да се тълкува по-снизходително, като например в случай на човек, който случайно убива друг човек. В този случай лицето може да бъде изискано да плати обезщетение на семейството на жертвата, вместо да бъде умъртвено.
Като цяло принципът "око за око" е основна част от древния правен кодекс на Хамурапи. Това е отражение на ценностите и вярванията на хората от древна Месопотамия и може да се разглежда като ранен пример за концепцията за справедливост и честност.