В теорията на струните основните съставни части на материята и физическите взаимодействия не се разглеждат като точковидни частици, както в конвенционалната физика на елементарните частици, а по-скоро като едномерни обекти, наречени струни. Вибрациите и взаимодействията на тези струни пораждат различни елементарни частици и сили, наблюдавани във Вселената.
Браните в този контекст могат да се представят като по-високомерни обобщения на струни. Когато струните се смятат за едноизмерни, браните могат да съществуват като двуизмерни повърхности (мембрани), триизмерни обеми (3-брани) и т.н. Суперакордите се отнасят конкретно до специфични видове взаимодействия и конфигурации, включващи трибрани и брани от по-високо измерение.
Поведението и взаимодействията на суперхордите, заедно с другите брани в теорията на струните, играят жизненоважна роля във фундаменталната структура на пространство-времето и в описанието на физически явления в различни мащаби. Въпреки това, самите суперструни и суперакорди са математически концепции, които все още се изследват теоретично и остават теми на активни изследвания в теоретичната физика.