- Разговорни максими: Това са неписани правила, които ръководят как хората си взаимодействат в разговорите. Например, максимата за количество гласи, че хората трябва да казват толкова, колкото е необходимо, но не повече, а максимата за уместност гласи, че хората трябва да казват само неща, които са от значение за разговора.
- Речеви действия: Това са нещата, които хората правят с езика, като отправяне на заявки, даване на заповеди или задаване на въпроси.
- Правила за учтивост: Това са начините, по които хората използват езика, за да бъдат учтиви един към друг, като например да казват „моля“ и „благодаря“.
- Ирония: Това е, когато някой каже нещо, което означава обратното на това, което възнамерява.
- Сарказъм: Това е форма на ирония, при която някой казва нещо, което има за цел да нарани или обиди.
- Евфемизми: Това са учтиви или индиректни начини за споменаване на нещо, което е неприятно или табу.
- Табута: Това са думи или фрази, които се считат за неприемливи или обидни за изричане в определен контекст.
Прагматичните правила варират в зависимост от културата и контекста, в който се използват. Те са важни, за да се гарантира, че комуникацията е ефективна и уважителна.