1. Предусещането :Разказвачът намеква за предстоящата гибел и зловещото събитие, без да го разкрива директно, създавайки усещане за напрежение и предчувствие от самото начало. Например в началния параграф той заявява:„Чух всичко на небето и на земята. Чух много неща в ада.“ Този ред подсказва засиленото съзнание на разказвача и предвещава тревожното събитие, което ще се разгърне.
2. Персонификацията :Разказвачът приписва човешки качества на неодушевените предмети, правейки атмосферата и предметите да изглеждат живи и почти заплашителни. Например, той описва "Злото око" на стареца, загатвайки злонамерени намерения. Тази персонификация засилва усещането за параноя и ужас.
3. Темпо и повторение :Разказвачът използва различни дължини на изреченията, особено кратки и накъсани изречения, за да имитира нестабилното си психическо състояние и бързо ескалиращото напрежение. Освен това той повтаря определени думи и фрази, като „око“ и „биене“, което става хипнотично и обезпокоително, отразявайки манията на разказвача.