Монологът трябва да се изговаря с различна интонация, височина и ритъм, за да се създаде усещане за драматизъм, неотложност и емоционална връзка с публиката. Монотонното представяне би намалило въздействието на монолога и би затруднило ангажирането на публиката с героя или историята, която се разказва.
Освен това един монотонен монолог може бързо да стане монотонен за публиката, което да я накара да загуби интерес или дори да се отегчи. Ето защо, въпреки че е възможно, говоренето на монолог с монотонен тон обикновено не е препоръчително или ефективно при разказване на истории или изпълнение.