1. Ирония: Използването на думи или фрази, които предават смисъл, противоположно на тяхното буквално значение. Тя може да бъде словесна, ситуационна или драматична. Например, политик, известен с корупцията, издава реч за честност.
2. Преувеличение: Надценяване или увеличаване на определени аспекти на предмет, за да подчертае неговия абсурд. Помислете за политическа карикатура, представяща политик като карикатура с гигантска глава и мъничко тяло.
3. хумор: Използването на остроумие, сарказъм или абсурд, за да накара публиката да се смее или да се усмихне. Това може да бъде фино, тъмно или шамар, в зависимост от вида на сатирата.
4. Критика: Основната цел на сатирата е да критикува или излага недостатъците и провалите на индивиди, институции или общество. Това може да стане чрез подигравки, подигравки или дори нежно натискане.
Важна забележка: Тези елементи не винаги се появяват в еднаква степен. Някои сатира може да е по -тежък за иронията, докато други разчитат повече на преувеличение. Специфичният микс определя тона и ефективността на сатирата.