Сатирични критики на авторитета при Еразм: Ирония над памфлети
Еразм никога не пише един „известен антиправителствен памфлет“. Вместо това той плетe политическа критика в основните си произведения чрез ирония и алегория:
- Хвала на лудостта (1511) — Лудост нахлубва принцове, които „мислят, че притежават народа“, придворни, които лестят, съдии, които продават вердикти. „Лудовитият“ владетел е тиран.
- Пословици (1500, разширени 1508, 1536) — 4000+ пословици. Много политически: „Войната е сладка за тези, които не са я изпитали“ (Dulce bellum inexpertis), „Гвардията на тирана е най-голяма му опасност“. Владачи ги четат; ухапването е скрито в мъдростта.
- Образование на християнски принц (1516) — Жанр „огледало за принцове“. Съветва: „Принцът е слуга на държавата.“ Радикално за 1516.
- Колоквии (1518–) — Диалози като „Войникът и картузианецът“ критикуват наемнически войни; „Паломникът“ нахлубва корумпирани светилища и индулгенции.
Неговият метод: еразмианска ирония — казваш противоположното, за да разкриеш истината, принуждавайки властните да се разпознаят без да наричаш имена.