В „Дванадесета нощ“ на Шекспир, отношенията на Оливия с Фест, нейния дворен глупак, често се разбират погрешно. Тя не е ядосана на него — тя се наслаждава на него.
Модерните читатели понякога проектират враждебността на Малвиио върху Оливия. Малвиио мрази Фест — той представя всичко, което Малвиио подтиска: спонтанност, остроумие, лиценз. Оливия, напротив, разбира функцията на глупака: да говори истина чрез шег, да пробива претенциозността (включително собствената си излишна жълоба), да държи дома човешки.
Оливия = жълеящица графиня, изобразяваща скръб.
Фест = лицензиран разстройвател, изобразяващ мъдрост.
Техното борене е съвместно. Тя го подготвя; той я сблъсква нежно. Това е танец на интеллект и привързаност.
Последният ред на Фест до нея: „Дъждът вали всеки ден.“ Тя не го укорява. Тя слуша. Това не е ярост — това е съпричастност.